ХЕРА грабна сърцето на Ники

Привет Незнайко!
Пиша ти това писмо от Балкана.Тук е много красиво, има високи дървета и река, батко Ники ще ме води там на разходка,нооо да започнем подред. Това беше последната ми разходка на нашата полянка и последната ми снимка направена там.hera1.jpg
После ме заведоха в онази толкова споменавана баня. Ами какво да ти кажа, струва си- на мен ми беше много приятно да ме масажират и поливат с топлата вода. А сушенето със сешоара,мммммм фантазия.Лежиш си на гръб, обръщаш се на ляво на дясно и все е топло. Абе думите са излишни,когато те изкъпят и теб ще разбереш. И аз като всички преди мен да ти кажа- не се съмнявай братко,че ще те окъпят , твоят човек сега е някъде там и те чака, но още не сте се намерили. Та като ме изсушиха трябваше да постоя малко у дома на дивана преди да тръгнем на път,че да не настина. Виж ме каква съм кипра.

h.jpg


Това диваните са много удобна мебел да знаеш. Меко,можеш да се излегнеш на тях и да се въргаляш,никой не ти прави забележки. Ехххх да бяхте и вие тука каква игра щеше да падне 🙂 Та по едно време както се бях размечтала на дивана, ми сложиха повода и айде по стълбите надолу. Отвън ни чакаше едно огромно черно нещо,отвори се една врата и чух някой да ме вика- Хера хайде скачай,че път ни чака. Ааааа-викам си- кой ме вика и надникнах през вратата,скок вътре и се настаних на една седалка,с постлано за мен одеалце, вратата се хлопна и потеглихме на път. Вътре топло,слушахме музичка.И сега вече следва излагацията братко. По едно време като взе да ми се вие свят и бляк 🙂 отидоха гранулите на постелката. Спряха голямото черно нещо ,отвориха ми вратата та да подишам малко чист въздух и дори не ми се скараха,даже ме галиха. Поуспокоих се аз и пак потеглихме.Ама като си сврях главата зад кака и не мръднах докато пристигнахме. Вратата се отвори и видях едно малко хубаво момченце да ми се усмихва.Това беше Ники-моето момче,което ме обича и за което ще бъда най-верния приятел.Ето това е той- виж каква хубава усмивка има

hera-i-niki.jpg

Признавам си,че малко трудно се разделих с нашата кака, беше ми тъжно,че ме оставят ,защото не знаех,че тук ще намеря също толкова много обич. Имам си и друг батко,казва се Иван- ей сега до него се гушкам на леглото. И едно друго малко куче бебе Сара има тук.С нея ще станем приятелки,но за сега най-много се гушкам при батко Ники.

Сара… мама ще ми липсва, както и вие.Имам толкова хубави спомени с вас,че когато вечер заспивам ще си ви спомням с много обич.Бъдете здрави Незнайко,целунете мама от мен . Желая ви късмет, когато и вие намерите своите приятели пишете за да знам!

Ваша Хераsmiley_geschrieben.gif

02.04.2007г. гр.Твърдица

Advertisements
%d bloggers like this: