АЗ ВЕЧЕ ИМАМ ДОМ-Нашите приказки със щастлив край

Днес съм много щастлив. Моят брат Арчи си намери дом. Реших да направя тази страничка за да могат онези от нас, които си отидат да ни пишат и да разкажат своите приказки със щастлив край. Хубаво е да четеш приказки,защото само в тях светът и хората в него изглеждат не такива каквито са, а каквито ти се иска да бъдат. Ние ще ги търсим и вярвам,че ще ги открием 😛

А на всички Вас, които все още се колебаете дали си струва да осиновите някой от нас, ще предложа едно занимателно четиво. Твърди се,че това е част от заключителна реч в съда през далечната 1870 г. Тогава кучето на един човек било застреляно и той осъдил виновника.След пледоарията на неговия адвокат съдебните заседатели постановили глоба от 500$ за виновния, макар предвидената от закона максимална глоба тогава да е била 150$ .Какво ли ги е накарало да вземат това решение…..?

Господа съдебни заседатели,

И най-добрия приятел на един човек може да се обърне срещу него и да му стане враг.Синът и дъщерята,които е отгледал с любов може да се окажат неблагодарни.Тези,които са ни най-близки и скъпи,тези на които доверяваме щастието си и доброто си име могат да предадат нашата вяра.Парите,които човек е натрупал-може да загуби.Късмета може да му изневери,когато най-много се нуждае от него.Репутацията му може да се срине за миг вследствие на едничко необмислено деяние.Хората,които му се кланят,за да почетат успеха му може първи злобно да хвърлят камък по него щом облаците на неуспеха надвиснат над главата му.
Единственият напълно неегоистичен приятел,който човек може да има в този егоистичен свят; единственият, който никога няма да го изостави; единственият, който никога няма да покаже неблагодарност или коварство е кучето му. Кучето стои до него в благоденствие и в бедност, в здраве и в болест.То ще спи на студената земя в зимни ветрове и затрупано от сняг ,само за да е близо до господаря си.То би целувало ръката му макар тя да няма какво да му даде и би близало раните нанесени от сблъсъка със жестокия свят.То пази съня на бедният си господар,като че той е принц.И когато всички други приятели го изоставят, то остава.Когато богатството го няма вече,когато репутацията се срине, то пак е толкова постоянно в своята любов, колкото е слънцето в своя път по небето.Ако съдбата направи от господаря му изгнаник във студа – без приятели,без дом- вярното куче няма да поиска по-голяма награда от тази да го придружи,да го пази от опасности и да се бори с враговете му.
И когато дойде последният час и смъртта вземе обичният му господар в прегръдките си и тялото му бъде положено в студената земя,независимо че всички други приятели ще продължат нататък със своя живот…….Там, до гроба му ще намерите благородното му куче – с глава между лапите и с тъжни, но отворени бдителни очи,верни и истински дори във смъртта.

%d bloggers like this: